За музикалното изкуство (Есета и лекции)

По-възрастното поколение музиканти и меломани помнят Петър Щабеков като образец на пианист акомпанятор, основоположник на единственото в продължение на 25 години камерно вокално-клавирно дуо Барева—Щабеков, изнесло стотици концерти в България и зад граница и активно пропагандирало музиката за глас и пиано. Освен че беше активно концертиращ пианист, Петър Щабеков се утвърди и като музикален публицист, лектор на редица семинари по време на музикални фестивали, в студио «Музика» към Българското национално радио. * * * В настоящата книга сме се опитали да съберем най-ценните творби от публицистичната дейност на Петър Щабеков. Тя обхваща дълъг период — от началото на 60-те години до неговата кончина през януари 1984 година. Част от материалите са есета за забележителни композитори. На образованата публика много от фактите са известни, но нашата цел беше да покажем начина, по който те са написани — с брилянтен стил и артистичен почерк, които превръщат текстовете в увлекателно четиво. В друг раздел са събрани анотации към програмите на Софийската опера, главно премиери на известни опери. На много от тях Щабеков е и преводач. И тук, наред със сериозния музиковедски анализ, съвсем целенасочено сме оставили и преразказ на съдържанието на оперите. Те свидетелстват за високата обща култура и интересното перо на автора, който сякаш сам участва в развитието на действието. Основният раздел, интересен за музиковедите, е този, в който са събрани лекциите на Петър Щабеков за песенната лирика на видни композитори, плод на неговата огромна изпълнителска дейност. «Песенната лирика на Бетовен» и «Песенната лирика на Любомир Пипков» са първите за времето си оригинални разработки и представляват съществен принос в тази неособено популярна област. В същата глава има музиковедски анализ на няколко гениални клавирни творби на Роберт Шуман, който е любим композитор на Петър Щабеков. Последният раздел е особено ценен за съвременното поколение български музиканти. В него са включени отзиви за концертите на видни български изпълнители от близкото минало. За съжаление, обаче, младите български музиканти слабо познават или изобщо не познават концертната дейност на Донка Куртева, Тамара Янкова, Люба Енчева и други. Чрез перото на Петър Щабеков, тези велики артисти оживяват на концертния подиум и доказват своето място в развитието на българската музикална култура. Наред с тях, читателят се запознава и с първото издание на Пловдивския камерен фестивал, с VІ-я национален конкурс «Светослав Обретенов», с българското участие на Братиславския есенен музикален фестивал и др. * * * Личност с енциклопедична култура, полиглот и естет във всеки миг от своето съществуване, Петър Щабеков остави трайна диря в българската музика. Невписващ се в тогавашната конюнктура, той нямаше нито титла «доцент», нито «професор», но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност. Той беше търсен съветник на свои колеги и приятели, които истински ценят неговата ерудираност и култура.