Депресията ме обича

Това е книга за съществуването. Такъв, какъвто ти се разкрива, ако принадлежиш на „индивидите с дежурни сърца“. Когато между съзнателния избор да подреждаш малките фрагменти от един свят, наподобяващ „село, в което идентични хора се молят за идентични желания на различни божества“, и безкрайното пространство на твоята душа настъпва разлом. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се изгубиш. Но можеш и да се вгледаш в тъмната бездна и там, в процепа, да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. Написана с искреността на духа и мощта на най-съвършения език. Преживяна до последната буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и човечна, топла и неотчаяна. Книга, която четеш с молив и ти се иска да я подчертаеш изцяло, за да разполагаш винаги с най-ефикасния комплект за спасяване на оголели от чувства души. Мария Касимова-Моасе Веселина Седларска пише открито, проницателно, точно. Лековито. Изправя ни пред огледалото и ни подава ръка, за да ни преведе през всичко, което можем да видим в него и отвъд него, далеч и дълбоко, там, където ще се срещнем с душите си и ще се съберем отново с тях. „Депресията ме обича“ не е учебник по психология, макар че е съгласие с установеното знание от науките. Не е роман, макар че притежава красив поетичен език, ярки персонажи, остри ситуации. Не е публицистика, макар че поставя личното страдание, боледуване и излекуване в контекста на динамичното съвременно българско общество. Тя е всичко това, но и нещо различно, нещо повече. Не е наръчник за самопомощ, но вярвам, че ще бъде от полза на много хора.