Мъже без жени

Според Мураками, писането на романи е като засаждане на величествена гора, докато творенето на разкази наподобява извайването на изискана градина. Градината на неговия най-нов сборник с кратка проза е населена с осамотени мъже, които търсят любов – независимо дали е възвишена или плътска, мимолетна или вечна, изоставена, пропиляна или недостигната от благодатния й полъх. Той сравнява това свое произведение с концептуален албум, обединен от темата за мъжа без спътница, който броди в своя студен и безцветен мъжки свят, преследвайки любовта като метафора на човешкото съществуване. В крайна сметка, силният обобщаващ акорд на разказа „Мъже без жени“ резонира с колективния образ на героя, който е изгубил завинаги и безвъзвратно всички жени в лицето на една. Родени сякаш от внезапен проблясък под звуците на джаз и рок, в непрестанните песни на „Бийтълс“, историите се четат на един дъх. Умът усвоява парчетата живот в преломни мигове, а окото сякаш попива японска градина, въплътила голия пейзаж на опустошената мъжка душа.