Смъртта на Нерон

Сборникът „Смъртта на Нерон“ осветлява писателя в нетипична светлина – като виртуоз на новелата и краткия разказ. С класическа прецизност, почти без опора на диалог и описания на душевни състояния, той сътворява завършени произведения, които предизвикват вълнение не с изблик на чувства, а поради дълбочината на усвоеното познание за скритите механизми на обществените и политическите отношения. Още в ранните разкази, „Полет на рекордна височина“ (1929) и „Експедиция до полюса“ (1928), е набелязан един значим за съвременния ни живот мотив: човекът на науката и техниката в конфронтация с природата и тайните на битието. Друга важна тема за Фойхтвангер е взаимоотношението на художника с действителността. В ироничен план разказът „След сезона“ (1936) пресъздава последните дни на един съвременен творец, затворен в своята крехка „кула от слонова кост“. Внезапното му увлечение по една обикновена, но жизнена девойка го заварва неподготвен за сложността на съществуването. Тематичният кръг в сборника се затваря с новелата „Одисей и свинете“ (1947). Писателят представя митичния Одисей, богоравния страдалец, като „модерен човек“, вече изпитал „досадата от цивилизацията“.