Разкази с часовников механизъм

Петнадесет разказа, петнадесет фрагмента от живота на фона на жестоката война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реалното и въображаемото, с оттенъци на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и светъл свят, стремежи към далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други нации и народи… В централната точка на повествованието стои човекът с неговата крехка идентичност, с незарасналите вътрешни рани, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич предлага ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от нежна поетичност, от тиктакането на часовник, който измерва времето на миналото и настоящето, живота и смъртта, астрономическото и човешкото време. Свидетелство за историчност и памет, защото "Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам, да пиша". Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.