Двойникът

С темата за двойника, трайно присъстваща в световната литература, един от най-новаторските португалски автори, носителят на Нобелова награда Жозе Сарамаго (1922-2010), отново отправя интелектуално и философско предизвикателство към своите верни читатели. Мнозина критици откриват в това негово произведение паралели с Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. От „Двойникът“ (2002) е вдъхновен филмът „Враг“ (2013) на канадския режисьор Денис Вилньов. Онова, което в крайна сметка целя да разгледам, е темата за „другия“. След като „другият“ е като мен самия и притежава безусловното право да бъде копие на мен самия, се питам, до каква степен желая този „друг“ да нахлува и да се установява в личното ми пространство? В тази история „другият“ придобива значение, каквото никога досега не е имал… Животът ни всъщност е съставен от 95 %, които са продукт на другите. Тертулиано Масимо Афонсо е учител по история, „живее сам и изпитва скука“. Един ден разпознава отражението си в третостепенно действащо лице в неангажираща комедия. Разтърсен от неочакваното откритие, той тръгва по стъпките на неизвестния актьор. По свой уникален начин, смесвайки хумор, трагични нюанси, абсурд и елементи на съспенс в стила на Хичкок, Сарамаго разказва непредвидимата история на това дирене, което преминава през изненадващи обстоятелства и достига до драматичен завършек. Той поставя тревожния въпрос за загубата на идентичността в глобализирания свят и изразява дълбоко съмнение относно така страстно защитаваната и култивирана от западните общества индивидуалност, която парадоксално налага твърде тесни рамки на поведение и приличие. „Двойникът“ е роман за търсенето на другия, но също така и за срещата със самия себе си.