Зимникът на рая

"Споменът е единственият рай, от който човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой непознат незабелязано да се промъкне и да разруши цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи на миналото. Къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, натъпкани в стари, счупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни никога не са се състояли. Може да има скрит опис за тях, но влагата е разменила буквите и той не се чете. Зимникът е нашето спасение. Забравата се превръща във воля за живот.