Опитвачките 2. Бабини гозбички

Най-съществен е вкусът на Земята, но с него не бива да се прекалява. Нашата мисия не е да погълнем Земята си, а да поддържаме хармонията на земния живот. Затова само опитваме. Всичко на този свят е взаимно свързано. Добродетелните неща могат да се усетят чрез техния вкус, аромат, цвят, температура и тегло – онези, които са полезни за нас. Важно е да не надценяваме собствената си мярка. Лакомията носи в себе си наказание: подобно на историята за онзи цар, Мидий, който поискал от съдбата да му позволи всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Няма как, със сигурност е умрял от глад и жажда. Но този случай е бил много, много отдавна и сега е добре забравен. Единственото правило, което трябва да следваме, когато опитваме живота, е да не преувеличаваме ресурсите на живота така, както съществуват за нас, дори и когато се предоверяваме на Мрежата да възстанови живота за нас. Онова, което се смята за красиво в нашето физическо съществуване, е самият живот. Просто не бива да го изчерпваме до край, защото Средната земя не е безкрайна. Но това вече е писано другаде; сега само допълваме концепцията за вкусовете на света. И НЯМА КРАЙ.