Емпузион

Първият роман на Олга Токарчук след присъждането на Нобеловата награда за литература през 2018 година! Най-вълнуващото винаги остава в сенките, в онова невидимо… Септември, 1913 г., Гьоберсдорф, днешно Соколовско, Долна Силезия. Студентът от Лвов, Мечислав Войнич, пристига в специализирания санаториум за лечение на белодробни заболявания с надеждата да възстанови своето уязвимо тяло. Попаднал в колоритна компания от хоспитанти, бъдещият инженер е въвлечен в дискусии по належащи теми: от същността на света и надвисналата над Европа война до мястото и ролята на жената в обществото. Разговорите, макар и универсални, връщат героя в утробата на собственото му минало – там, където се е чувствал наблюдаван, под натиска на чуждите погледи, хронично неразбран и притиснат под тежестта на очакванията. Един роман за нуждата от обич и за проклятието на криворазбраната грижа. Книга за несъвършенствата, от които сме сътворени, и за очите, с които светът ни наблюдава. За светлината в изгнание. За контрапунктите на съществуването и за враждите, поради които надеждата за хармония често изтънява. За слабите места в душата. И ето ни отново там: ние срещу вие, видимо срещу невидимо, жени срещу мъже, природа срещу култура. Междувременно, в курортното селище, се случват смущаващи инциденти и се носят слухове за трагични събития в непосредствена близост. Това изпълва обитателите на санаториума с безпокойство. Нещо или някой сякаш се опитва да проникне при тях. Този забележителен роман, реверанс към Вълшебната планина и неговата елегантна апология, умело смесва жанрове и надгражда колосалния труд на Томас Ман, добавяйки в тъканта на изящната литература елементи на хорър и пренасочвайки фокуса на философските дебати. А какво ли стои зад тайнственото заглавие? Загадката предстои.