The store will not work correctly when cookies are disabled.
Бисквитки
Нашият уебсайт използва бисквитки, за да Ви предоставим неговата пълна функционалност. За повече информация какви данни се съдържат в бисквитките, моля, вижте нашата страница Политика за поверителност. За да приемете бисквитки от този сайт, моля, щракнете върху бутона Разрешаване по-долу.
По-възрастното поколение музиканти и ценители на музикалното изкуство помнят Петър Щабеков като образец на пианист акомпанятор, основоположник на единственото в продължение на четвърт век камерно вокално-клавирно дуо Барева—Щабеков, което е представило стотици концерти в България и зад граница, активно пропагандирайки музиката за глас и пиано. Освен като активно концертиращ пианист, Петър Щабеков бе и музикален публицист, лектор на множество семинари по време на музикални фестивали, в студио «Музика» към Българското национално радио. * * * В настоящото издание сме се опитали да съберем най-ценните моменти от публицистичната дейност на Петър Щабеков. Тя обхваща дълъг период — от началото на 60-те години до неговата смърт през януари 1984 година. Част от материалите представляват есета за значими композитори. За образованата публика много от фактите са известни, но нашата цел беше да представим начина, по който те са написани — с брилянтен стил и артистичен почерк, който прави от тях завладяващо четиво. В друг раздел са събрани анотации към програмите на Софийската опера, основно за премиери на известни опери. За мнозина от тях Щабеков е и преводач. И тук, наред със сериозния музиковедски анализ, съвсем целенасочено сме оставили и преразказ на съдържанието на оперите. Те свидетелстват за високата обща култура и интересното перо на автора, който сякаш сам участва в развитието на действието. Основният раздел, който е особено интересен за музиковедите, събира лекциите на Петър Щабеков за песенната лирика на видни композитори, резултат от неговата огромна изпълнителска дейност. «Песенната лирика на Бетовен» и «Песенната лирика на Любомир Пипков» са първите за времето си оригинални разработки и представляват съществен принос в тази не особено популярна област. В същата глава има музиковедски анализ на няколко гениални клавирни произведения на Роберт Шуман, който е любим композитор на Петър Щабеков. Последният раздел е особено ценен за съвременното поколение български музиканти. В него са включени отзиви за концертите на видни български изпълнители от близкото минало. За съжаление, обаче, младите български музиканти слабо познават или изобщо не познават концертната дейност на Донка Куртева, Тамара Янкова, Люба Енчева и други. Чрез перото на Петър Щабеков, тези велики артисти оживяват на концертния подиум и доказват своето място в развитието на българската музикална култура. Наред с тях, читателят се запознава и с първото издание на Пловдивския камерен фестивал, с VІ-я национален конкурс «Светослав Обретенов», с българското участие на Братиславския есенен музикален фестивал и др. * * * Личност с енциклопедична култура, полиглот, естет във всеки миг от своето съществуване, Петър Щабеков остави трайна следа в българската музика. Невписващ се в тогавашната конюнктура, той нямаше нито титла «доцент», нито «професор», но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност. Той бе търсен съветник на свои колеги и приятели, които истински оценяваха неговата ерудираност и култура.