Черно и сребърно

В този роман Джордано представя една спокойна и интимна, на моменти хирургически прецизна констатация за аспектите на живота, част от които е ежедневието на младо семейство и тяхната домашна помощница. Университетският преподавател по физика, съпругата му декораторка Нора и синът им Емануеле водят безгрижно съществуване под зоркия поглед на госпожа А., дама от друго поколение, носеща безапелационни житейски принципи и мъдри решения за всякакви обстоятелства, своеобразен стълб на семейството със своята всеотдайност и вездесъщо присъствие. Затова, когато тя се разболява от неизлечима болест и се затваря в себе си, за да остане насаме с недуга, който скоро ще я отнеме, крехкото равновесие на двойката е необратимо разстроено. Без нея и отживелите й възгледи, цялата неразбория на съвременния свят ще се струпа на главите на съпрузите, а малкият им син ще изпита за първи път чувството на изоставеност и осиротяване. Понякога любовта сякаш не съществува самостоятелно, а се крепи на наличието на свидетел, какъвто е била госпожа А. Двамата трябва да осъзнаят, че черният цвят – неговият философски поглед към живота, и сребърният – нейната жизнена сила и неуморна енергия, не се сливат, а съжителстват редом. Според Паоло Джордано, любовта може да изглежда и по този начин.