Жената, която обичаше насекоми

В четвъртия си роман, „Жената, която обичаше насекомите“, авторката проникновено изследва връзката между човека и природата, представена чрез най-малките й създания. Мария, привлечена от насекомите още от детските си години, по-късно ги изобразява, проследявайки етапите на тяхното развитие. И както насекомите преминават през метаморфоза, така и Мария претърпява трансформация с течение на времето, живеейки по непознати природни закони в продължение на 370 години. Романът представлява разказ за това как с напредването на вековете науката постепенно измествала религията, а жената излиза от стеснените си рамки, придобивайки правото да създава и да размишлява върху загадката на живота. Замислих се за природата, в която всяко същество заема своето място, има определена продължителност на живота и правилни пропорции. Замислих се за ларвата, която се нуждае от листото за храна, за храста с горски плодчета, който зависи от птиците, за да разпространяват семената му. Замислих се за маслиновото дръвче, което през лятото не може без топлина, а през зимата – без прохладна почивка, затова вирее само в ограничени територии. „Жената, която обичаше насекомите“ е странен и завладяващ роман за съвършенството на мирозданието, написан с изключителен талант и оригинален подход на Селя Ахава към необичайното и различното.